Петър Петров - По следите на насилието 1 и 2 книга






Име : По следите на насилието
Автор : Петър Петров
Поредица : Извори и документи
Език : Български
Година : 1987
Страници : 424
Формат : pdf
Издателство : „Наука и изкуство”
Жанр : История
Резюме :

През 1931 г. турското правителство, прави опит да се дистанцира от Османското си минало, като унищожи останалите от него време архиви. Те са натоварени на вагони и изпратени за претопяване. По случайност попадат в България, където благодарение на познанията на български специалисти, на които е било възложено да прегледат документите, се разбира какво ценно богатство представляват те и вместо да ги преработят, българите ги запазват от унищожение. По този начин втория по значение в света османски архив става собственост на България и българските специалисти получават възможност да проучат тези ценни документи, съдържащи сведения за миналото на нашия народ. Освен доказателства за българският корен на мюсюлманите в България, в архива има ценна информация относно нивото на развитие на някой съседни на Османската империя държави и състоянието на населението в тях. Например в том І на стр. 380 има данни за 81 човека от свитата на руския посланик Репин, които го напускат и приемат мохамеданството, като казали, че е невъзможно робството при султана да бъде по-лошо от крепостничеството в руската империя и на земевладелците там. (Тази информация по категоричен начин подкрепя написаното от Г.С. Раковски в обръщение към видинските българи, публикувано във в. „Дунавски лебед” през 1859 г. виж тук: Secured URL)
В том ІІ на стр. 357 е използвано наименованието Морея (вместо Пелопонес), което потвърждава твърдението на проф. Я. Фалмерайер за славянския произход на днешните гърци. (виж тук: Secured URL )

Настоящият сборник от документи хронологически обхваща периода от края на ХІV до началото на ХХ век. Той съдържа документи и материали, които разкриват политиката и практиката на Османската империя на насилствено налагане на исляма в българските земи. Документалният материал е обособен тематично. В дял първи са поместени документи, разкриващи помохамеданчването като официална политика: народностната и религиозната дискриминация, османското законодателство и практика. В дял втори са включени материали, свързани с помохамеданчването чрез откъсване от родната среда: преселване и поробване на българи, кръвния данък и еничарството, пленници и робство. Третият дял, в който материалите са най-многобройни, съдържа сведения за налагане на исляма на българи без откъсване от родната среда. Този именно документален материал дава възможност нагледно и конкретно да се види българският родов корен на ислямизираното население в българските земи.


”Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от един милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли са от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български.”
Мидхат Паша (1822 – 1884) управител на Дунавския вилает, а после велик везир